Стресът и мъжкото здраве
Темата изглежда досадно изтъркана от многократното повтаряне на баналности като „Съвременният мъж е изложен на все по-силен стрес” или „Стресът е сред основните фактори за развитие на повечето мъжки заболявания”. Че това е точно така едва ли някой се съмнява, но какво да направим когато стресът постоянно ни гони по петите и отърване от него няма.
Нека вместо да се вайкаме, най-напред да изясним някои понятия. Още в края на миналия век забележителният канадски учен Ханс Силие разграничи стресът от дисстреса. Той предложи стресът да се разглежда като обща адаптационна реакция на организма, която цели да отговори на променящите се условия на средата по начин, гарантиращ оцеляването и развитието на индивида. Голяма част от обстоятелствата, които ни стресират, всъщност са нормални житейски предизвикателства, провокиращи нашето личностно израстване и разкриването на вътрешните ни потенциали. Те могат да доведат до „дисстрес” тогава, когато ние не сме подготвени или способни да ги посрещнем адекватно. В такъв случай организмът ни реагира деструктивно, започваме да губим ресурси и сложната система на био-психо-социалното ни същество излиза от строя.
Как да се справяме с предизвикателствата на живота така, че вместо да ни съсипват, житейските изпитания да ни правят по-силни и успяващи?
Учените от различни научни области – медицина, психология, образование и пр., отдавна се опитват да намерят отговори на този въпрос. Без съмнение, ако живеем здравословно – ограничим до минимум отровите, които вкарваме в организма си, движим се достатъчно и се храним пълноценно- ние ще се защитим от много физически и химични агресори. През последните десетилетия обаче, все по-голямо значение се обръща на психичните механизми и стратегии за справяне със стреса. Най-общо те се отнасят до начина, по който гледаме на света, на другите и на себе си. Ключови фактори за успешното справяне със стреса са нагласата и способността да поемаме и носим отговорност за собствената си съдба, да търсим и поддържаме пълноценни, богати и справедливи отношения с хората около нас. Технологиите за конструктивно справяне със стреса включват уменията да управляваме ефективно емоционалния си живот, да балансираме добре натоварването и почивката, служебното и личното, необходимостта и свободата и не на последно място – постоянно да намираме смисъл, радост и любов в живота си.
Съвременните проучвания показват, че емоционалната интелигентност, която най-вече се свежда до изкуството на общуването, е условието,от което в най-голяма степен зависи жизнения просперитет и основните показатели за добро здраве, както и високо качество на живота. Съществено е, че за разлика от IQ /мерилото на логическата интелигентност/, емоционалната и духовната интелигентност не са вродени, а се развиват през целия ни живот. Това означава, че всеки от нас има шанса непрекъснато да презарежда и ъпгрейдва мозъчния си компютър. Ефективният психологичен софтуьр, осигурява такава саморегулация и поведенчески подели, които гарантират успешна професионална изява, хармонични междуличностни отношения и отлично здраве. Тези три базисни житейски ценности вървят ръка за ръка и взаимно се обуславят. За да ги имаме в по-висока степен, добре е да знаем как работи мозъкът и съзнанието ни и да умеем да се самопрограмираме за живота, който желаем. Именно в тази посока се развиват най-съвременните направления в невронауките, психотерапията, поведенческите и педагогическите науки. Вместо вторачване в изпълненото с проблеми минало, от което се изравят мрачни, стряскащи и блокиращи етикети, психотерапевтите на позитивната промяна днес са предимно ориентирани към това, което е пред нас и което чрез собствените си избори бихме могли да доближим повече до желанията и мечтите си.
Не случайно в страни с утвърдена психотерапевтична практика професионалистите, които се докосват до човешката душа се наричат „акушери на промяната”. Естествено е хората, които се решават да потърсят тяхната помощ да приемат тези срещи като шанс за личностно развитие, което не всеки може да си позволи. За съжаление у нас все още съществува стигмата, според която човек или трябва да е „луд” или „много да го е закъсал” за да се обърне към психотерапевт. Много от клиентите, които използват подобна помощ се срамуват и притесняват от този факт, а обичайната практика е срещата с индивидуалния или фамилен терапевт да се отлага толкова, че когато най-после се състои, проблемите да са набъбнали до степен, която силно ограничава спектъра на решенията.
На какво може да разбита активния мъж, обърнал се за помощ към професионален психотерапевт.
Срещата с психотерпевт винаги е уместна когато човек чувства, че общият му коефициент на полезно действие започва да пада, когато удовлетвореността от живота и отношенията с близките се губи. Ежедневно се срещам със забележителни мъже – талантливи, амбициозни, успяващи, неусетно превърнали се в машини за пари, от които обаче някой друг се възползва. За съжаление тези хора често изчакват в организма им да включат няколко аларми, за да осъзнаят, че е необходимо нещо да се направи по по-различен начин. Промяната, която подготвя за по-добро справяне със стреса винаги е конкретна. Тя изисква при личната среща с психотерапевта човек да се вгледа по-внимателно във водовъртежа на ежедневието, в своите стереотипи, преживявания и отношения, за да открие къде е изтървал кормилото на живота си и инерцията го е понесла към съвсем реални и предвидими опасности. Независимо дали става дума за потиснато настроение и загуба на тонус, за сексуален проблем или високо кръвно налягане, положението чувствително може да се промени ако човек избере стратегията на позитивното мислене и действие, възприеме проблемите като предизвикателства, които очакват неговите решения днес, а не утре. Възможността да споделиш на глас своите чувства, страхове и мечти помага да сглобиш по-добре картата си за света и да намериш по-вярната посока, в която искаш да вървиш. Понякога е много важно да усетиш и подкрепата на някой, който вярва в теб и вместо да те съди, оценя и наставлява, просто е компетентен спътник във важен етап от живота ти. Това е като докосването на приятел, който те разсънва когато си задрямал от движението с висока скорост и се носиш към опасността.
Психотерапевтичната работа у нас все още не се е превърнала в престижно и търсено занимание за хората от истинския елит. Все повече обаче са мъжете и жените в България, които решават да се противопоставят на стреса, подкрепени от професионален психотерапевт. Резултатът от този избор не закъснява. В повечето случаи човек не само намира успешното решение на проблемите, но овладява нови умения и нагласи, които са хоризонтите на един по-смислен, здравословен и изпълнен с удовлетвореност живот.
Д-р Румен Бостанджиев, д.м.
сексолог-психотерапевт
доц. д-р Румен Бостанджиев