SexWell Доктор

Твърди се, че през 90% от времето когато не спи, мъжът мисли за секс. По интересно е обаче, как силния пол възприема секса, каква е смисловата рамка, в която той интерпретира сексуалната изява и интимните отношения, къде е склонен да поставя ценностните акценти.
Нека да разгледаме мъжкото сексуално съзнание в контекста на три от основните оси на XY битието – количеството, действието и властта.

Количеството.
През шестдесетте години на миналия век бе създадена биологична теория, според която двата пола имат различно отношение към качествения и количествения аспект на възпроизводството. Тези специфични роли лесно могат да се илюстрират с изборите на овчар, който отглежда 100 животни. Ако той се стреми към максимален количествен прираст на стадото, ще трябва да избере един коч и 99 овце. Ако обаче целта на овчаря е да се постигне най-високо качество на новото поколение, той ще трябва да запази една овца, а най-достойният коч да бъде излъчен след безмилостна борба между 99 мъжкари. Очевидно женският пол е много по-директно свързан с количествения аспект на възпроизводството и поради това се бори за качество. Съответно – мъжкият пол, като носител на качеството се бори за количество.
Според тази теория, най-дълбоката биологична мисия на мъжкия индивид е да предаде своя генетичен материал на възможно по-голям брой женски.
Естествено при човека нещата са далеч по-сложни, но независимо от извървения път в процеса на еволюцията, ние все още си носим спортната злоба, с която много мъже се стремят към рекорди в броя на жените, с които са преспали.
Количествената фиксация на мъжкото сексуално съзнание обаче не се изчерпва само с бройкаджийството. За да имаме сигурност в света, който обитаваме, ние мъжете се нуждаем да измерваме и сравняваме всичко. При това някак аксиоматично се приема, че колкото повече – толкова по-добре. Именно затова ритуалът „мерене на пишките” се е превърнал в универсална процедура за определяне на това кой е „по-по-най”. Същата нагласа стои и зад любимата тема за мъжки хвалби „колко пъти го направих”. Тъй като качеството на еротичното преживяване е една твърде сложна материя, много по-лесно е нещата да се мерят с обективната безпристрастност на аршина. В този смисъл сексуалната изява за много мъже е по-скоро спортна дисциплина в която те се съревновават с другите мъже, а не действие, ориентирано към партньорката. Как по друг начин да разбираме гордостта на някои от това, че „петорят”, независимо от факта, че продължителността и на петте сношения е под минута и обикновено не дава никакъв шанс на жената да изпита удовлетворение от контакта.

Действието
От малки ние мъжете се научаваме, че най-важното в живота е да се действа. Затова и езика, който използваме за да съобщим на света сексуалните си подвизи е изпълнен с думи заимствани от дърводелството /чукам, забивам, опъвам, цепвам, хаквам, спуквам/. Друга част от сексуалния ни речник пък отразява ни ловния хъс, с който се промъкваме към леглото, готови да прободем, разпорим или завъртим на шиш еротичната си плячка. За да се случи всичко това най-важното условие е „инструментът” да е добре наточен и боеспособен. Не дай си Боже, ако той омекне в решителния момент или ако /о ужас!/ въобще не се изправи. Цялата ни мъжка гордост се срива, и обзети от непосилно чувство на срам ние чувстваме „тотална немощ”. Тук проличава характерната мъжка символика. Сакралният ритуал на самоутвърждаването трябва да се извърши чрез единствено легитимното сечиво – членът. Всякакви други начини да се достави удоволствие на жената са несериозни и неприемливи. Колкото и партньорката да ни убеждава, че за нея е по-важна емоционалната близост, че оргазмът достигнат чрез ловкостта на пръстите или езикът ни, за нея е напълно равностоен, ние скрито продължаваме да считаме, че това „не си е работа”. Причината отново е в постоянното конкурентно съизмерване с другите мъже – „Как друг може да го прави, а аз не”. Често това „правене” се издига в култ и дори се вменява като автономна функция на члена. Не са рядкост мъжете, които идват в моя кабинет с оплакването „той не става” или” той пада”. Те с огромно учудване разбират, че между поведението на мъжкото им достойнство и преживяванията им може да има нещо общо. Още по-трудно се установяват корелации с това, което поражда различни емоционални реакции в контекста на взаимоотношенията с партньорката.

Властта
В мъжкото ни съзнание много често сексуалният акт се възприема като историческа победа над женския пол. Този завоевателен акт е съпроводен със дълбоката ни убеденост, че жените с които сме спали, са станали наша собственост. Затова върховна чест е да поставиш пръв своето клеймо като „обезчестиш” девственица. Отнемането на нейната „чест” все още е свещен трофей, ревностно зачитан в определени среди дори и днес. Тази традиция е красноречив израз на първичния ни мъжки инстинкт да завладяваме подчиняваме и притежаваме чрез сексуалната си активност. Очевидно подобна нагласа трудно може се съвмести със стремежа към съпреживяване на интимната близост, към постигане на равноправни и хармонични отношения с партньорката. Властовите аспекти започват осезаемо да доминират в двойки, където мъжът не притежава други основания за самочувствие и значимо присъствие. Мъжът без стабилна професия и доходи е особено уязвим, затова сексуалното подчинение за него може да се окаже главен ресурс за оцеляване чрез експлоатиране на жената.

Много от по-горе изброените особености в сексуалния ни светоглед, лишават връзките ни със значими за нас жени от истинска интимност и дълбочина. Робувайки на мачистките клишета, ние често обезличаваме уникалността на еротичното съпреживяване. Доказвайки пред себе си и пред останалите колко ни бива в секса, ние не рядко пропускаме шанса да усетим по неповторим начин реалния човек до нас и миговете споделени с него. Затова ако откриете нещо вярно в тези разсъждения, то не е самообвинение, а предпоставка да се усъвършенстваме и развиваме.

Д-р Румен Бостанджиев, д.м.
сексолог – психотерапевт
www.erbos.com