SexWell Доктор

Дебатът на тема порнография е с дълга предистория. В отминалите векове, като  основен защитник на морала, Католическата църква не веднъж е обявявала за „неприлични”, „неприемливи”, „срамни” и „развратни” безспорни произведения на изкуството, разкриващи красотата на човешкото тяло или деликатните нюанси на интимните преживявания.

Идеята някой да предпазва хората от вредните влияния на материали, излагащи на показ сексуалността, е базирана върху предположението, че тези материали са опасни за обществото тъй като рушат приетия в него ред и подтикват към престъпно поведение. През шестдесетте години в САЩ по решение на Сената се провежда мащабно научно проучване с участието на най-компетентните за времето психолози, лекари и изкуствоведи, което е трябвало да покаже кои точно сексуални материали и по къкъв начин могат да причинят вредни последици. В десетте тома анализи на резултатите от изследването обаче, не се привежда нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че отритото представяне на човешката сексуалност може директно да предизвика обществено опасни действия. Оказва се, че ефектът на материалите върху изследваните лица се определя не толкова от характера на самите материали, колкото от личностните качества и културата на изследваните. Въпреки това правителството на САЩ решава да ограничи разпространението на подобни материали, с мотива, че това ще позволи на официалните власти да запазят и разширят контрола си върху общественото съзнание и поведение.

Това припомняне е важно за интерпретацията на последната ремотни в българския закон за порнографията, тъй като то повдига следните въпроси:

1. Какво налага тази актуализация? Каква е обществената необходимост да се промени съществуващото законодателство и какъв точно резултат се очаква от промяната в закона?
2. Какъв е процесът на вземане на решение? Да колко изработването на корекцията е било дискутирано в обществото с участие на компетентни специалисти и заинтересовани страни?

За съжаление политиците ни за пореден път демонстрираха пренебрежението си към науката и решиха да трупат девиденти чрез евтини популистки действия.  Липсата на здрави морални ценности, особено сред младото поколение у нас, е безспорен факт през последните години. Дали обаче с подобни промени в закона ще се подобри „обществения морал”?  Увеличаването на репресията никога не е постигало позинивни резултати в сферата на съзнанието и културата. Азбучна истина е, че ценностите и позитивните модели на поведение се градят не със забрани и наказания, а със системно и компетентно осъществявано образование.  От няколко години МОН и Здравното министерство са ангажирани с разработването на цялостна програма за здравно образование на учениците от първи до дванадесети клас. Като член на националния екип, създал тази програма, аз съм убеден че именно подобна стъпка може реално да улесни  младежите в изграждането на  хуманистични нравствени ценности,на  отговорни и културни сексуални отношения.

Неясните, допускащи произволна субективна интерпретация текстове, като новата поправка в закона за порнографията, едва ли ще дадат някакъв позитивен резултат. Те обаче спокойно могат да се използват за волунтаристични действия като това в Националната природо-математическа гимназия в София.  Около нас  е пълно с безвкусици, кич и пошлост. Ако всеки обаче, започне да оправдава провала си на класното с това, че е бил разстроен от контакта с пошлостта и за компенсация започне да изисква прилагането на наказателния кодекс в училище, хаосът става пълен.  Вместо да се занимава със сериозно застрашените обществени интереси и със собствената си неефективност, съдебната система се ангажира да опазва морала.  Вместо да се грижат за моралното и личностно развитие на учениците  – учителите се вживяват в ролята на прокурори и съдий, като в педагогическата си практика се позовават на наказателния кодекс.

Остава да се запитаме кой има интерес от подобно безумие и под благовидния претекст на нравствената загриженост, кой отново се опитва да обсеби контрола върху съзнанието и поведението ни.