доц. д-р Румен БостанджиевОтчуждението
Повечето двойки, които приемат предизвикателството на продължителната връзка могат да преживеят моменти на отчуждение. Не винаги обаче загубата на чувство за общност и сходство в интересите и съвместната активност е толкова страшно.
Във фазата на романтичните отношения повечето партньори акцентират върху общите неща и нуждата от консенсус по всички въпроси.
В дългогодишните отношения обаче често осъзнаваме, че спокойното приемане на различията би могло да е много по-сигурна гаранция за това да сме си интересни и да се обогатяваме взаимно.
До истинско отчуждение се стига когато хората престанат да се уважават и да ценят своята автономност.
Особен принос за това има непълноценната комуникация, който поражда безброй недоразумения, наранява и зарежда с негативизъм и враждебност хората. Амбициите да променяш или контролираш другия също пораждат самоизолация като защитна реакция.
Каква степен на свързаност или отчуждение ще има в една двойка зависи много и от специфичните „стандарти” на семействата, от които идват и двамата партньори.
Фамилни проблеми могат да породят и двете крайности. Необвързаните семейства дават максимална свобода за индивидуален живот, но тежко и горко ако някой член на такова семейство се нуждае от психологична подкрепа. На другия полюс са фамилиите с размити граници, където отношенията са така преплетени и взаимозависимостта е толкова силна, че задушава всякакво индивидуално развитие.
Проучванията са показали, че най-функционални са балансираните семейства, които гъвкаво могат да съчетават предоставянето на достатъчна индивидуална свобода с възможността за ефективна емоционална връзка и подкрепа между отделните семейни членове.
Степента на емоционална близост и интимност в една двойка е динамична категория и тя се променя в зависимост от нуждите на партньорите в различните етапи от съвместния им живот. Колкото по-малко се нуждаем от приемането и съгласието на нашата половинка за да сме способни да разкриваме пред него съкровените си мисли и желания, толкова по-голям е потенциалът ни за интимност.
Тази закономерност е установена от американският експертът по фамилни проблеми Дейвид Снарч, който е убеден, че най-голям шанс за истинска интимност и максимално разкриване на еротичния потенциал имат семейните двойки с дългогодишен брачен живот.
Абсолютна предпоставка за това обаче е автономността на всеки от партньорите и възможността да се приеме безусловно различието и автономността на другия.
Колкото и да е парадоксално именно при тези условия хората могат да се чувстват максимално близки и свързани, без това да ги задушава.