доц. д-р Румен БостанджиевВагинизмът
Това състояние измъчва около 10% от жените и за съжаление в много случаи остава неразпознато и нелекувано дълги години.
Става дума за невъзможност жената да осъществи сексуален контакт поради спазъм на мускулите, които обграждат влагалището, получаващ се при всеки опит за проникване. По природата си това състояние е сходно с тревожно-страховите състояния и се поражда от очакваната болка при проникване на члена във влагалището. В по-редки случаи до вагинизъм може да се стигне при някои нетипични форми на девствената ципа, или други гинекологични проблеми, което задължително изисква консултация с опитен гинеколог. Най-често вагинизмът се среща при девствени момичета, силно наплашени от своите майки или от приятелките си за болките, които следва да очакват при първия си сексуален контакт. Възможен е обаче и вторично възникнал вагинизъм при жени, които са имали предхождащ безпроблемен сексуален живот. В тези случаи проблемът се отключва след преживени тежки психотравми, свързани със сексуално насилие, малтретиране или други стресиращи обстоятелства.
Вагинизмът е състояние, което трудно може да се преодолее без компетентна терапевтична намеса. Обикновено жената попада в порочен кръг. Очакването на болка поражда спазъм на мускулатурата около входа на влагалището, а той на свой ред създава предпоставки за болка при всеки следващ опит за проникване на члена. Така дори и при наличие на идеални партньорски отношения, двойката с години може да не е в състояние да осъществява сексуален контакт. С течение на времето партньорите могат и да се адаптират към тази ситуация, тъй като жената да има сексуално желание, получава сексуална възбуда и може да достига до сексуална удовлетвореност и оргазъм при алтернативни еротични стимулации. Поводът такива двойки да потърсят терапевтична помощ не рядко е желанието за бременност.
Страхът от болка е причина много от жените с вагинизъм да не посещават гинекологична консултация, а понякога грубото отношение на неквалифициран гинеколог може още повече да ги отблъсне и да задълбочи проблема.
Съвременната сексологична практика дава възможност вагинизмът напълно да бъде преодолян. Първата стъпка в терапевтичната програма изисква консултация с гинеколог, който следва да изключи евентуални специфични проблеми. Възможно е гинекологът да осъществи и козметична интервенция под местна упойка, с която се отстранява потенциалната болка от страна на девствената ципа.
Основната програма за справяне с вагинизма се нарича системна десенсибилизация и е сходна с програмите за преодоляване на други страхови състояния. В конкретния случаи жената постепенно приема усещанията от поставяне на предмет с различна големина /най-често свещички/ във влагалището, съчетано с релаксация и внимателно самонаблюдение с огледало. Едновременно с това се пректикуват и определени упражнения, които засилват умението за съзнателен контрол върху мускулите, изграждащи тазовото дъно. През този период е важно двойката да се въздържа от каквито и да са опити за сношения, като вместо това се насърчава да отрие други възможности за доставяне на еротично удоволствие.
В заключителния етап на терапията решаваща роля има и партньора. Важно е той да прояви максимално търпение и разбиране към притесненията на жената, оставайки в пасивна позиция по време на сексуалния контакт. Така безпроблемно може да се премине от поставяне и към осъществяване на сексуален контакт като жената придържа с ръка члена и изцяло контролира проникването му във влагалището.
Успешното преминаване през тази програма изисква компетентната подкрепа от страна на специалист сексолог. Моята над двадесет годишна практика категорично показва, че при силна мотивация и ангажираност от страна и на двамата партньори, вагинизмът може напълно да бъде преодолян само за няколко месеца. Понякога най-трудната стъпка за справяне с тази банална ситуация е осъществяването на първата стъпка към кабинета на специалиста.