доц. д-р Румен Бостанджиев
д.м. сексолог–психотерапевт
 

Сексът по задължение

Сексуалните реакции и при мъжа и при жената са израз на спонтанно преживяване. В този смисъл идеята да се осъществява сношение под някакъв външен натиск или принуда, противоречи дълбоко на естествената логика. Независимо от това много хора /главно жени/ избират да участват в сексуални контакти, без да имат спонтанно желание за това. Мотивите за подобни избори могат да са различни. Някои се отдават на партньорите си с очакването, че така ще ги предразположат към по-голяма щедрост или подкрепа. В други случай, жената просто не може /или не желае/ да откаже на мъжа от притеснение, че това ще има негативни последици за нея. Не малко дами въобще не се и замислят по този въпрос, защото в техните представи жената трябва винаги да е на разположение, когато партньора и я пожелае.

Какво се случва когато се прави секс по задължение

Противно на представите, които имат много хора, жената има нужда от предварителна еротична подготовка за да настъпят в организма и необходимите физиологични промени, необходими за пълноценен сексуален контакт. Тези промени включват изменение в формата на влагалището и настъпването на овлажняване, без което контактът е болезнен или дори невъзможен. Когато жената участва в сношението „по задължение”, обичайно е контактът за нея да е непълноценен и неприятен. При условие, че става дума за системна практика в този стил, съвсем закономерно жената може да загуби желание за всякаква сексуална активност и дори да изпитва отвращение от тази идея. Не рядко, под влияние на упреците, които отправят партньорите на такива жени, те изграждат и дълбоко чувство на вина за своята сексуална неадекватност. Страхът, че нежеланието за близост може да отблъсне партньора, кара такива жени да са още по притеснени и съответно засилва самопринудата им да участват в контакти, които още повече ги разочароват.

Сексът по задължение е труден и за мъжете. Обикновено формалния мотив да се осъществи контакт за да се изпълни „семейното задължение” може да стане причина мъжът да не получи достатъчна ерекция или да загуби възбудата си по време на самия контакт. Дори и да се намери някакъв начин за „форсирана” възбуда, контактът трудно може да е пълноценен, тъй като се губи истинската човешка връзка между партньорите.

Идеята да участваш в сексуален контакт от чувството за задължение е дълбоко деструктивна и освен моментните неприятности, подобна практика може да доведе и до по-сериозни дълготрайни последици в индивидуалното състояние и взаимоотношенията. Единствената разумна алтернатива в такива случаи е да се потърси своевременна терапевтична помощ за да се намери по-добро решение.

Доц. д-р Румен Бостанджиев, д.м.
Сексолог-психотерапевт

 

Коментари

За сега няма коментари.

Коментирай

 
(will not be published)
 
 
Коментар